Увод

Когато говорим за оценяване на риска за здравето и безопасността при работа, не можем да фиксираме точно определена методика. Европейският подход е да се даде свобода на работодателя да избере най-добрия начин за изпълнение на нормативните изисквания, във връзка с оценяване на риска за здравето и безопасността при работа, като го съчетае с работния процес в предприятието му.

 

През 2011г. в Истанбул, Турция е представен проектът OiRA – интерактивен онлайн инструмент за оценяване на риска за здравето и безопасността при работа, разработен по инициатива на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Целта му е създаването на лесни за използване и безплатни уеб инструменти, насочени към микро- и малките предприятия. Изследванията сочат, че именно този вид компании, е възможно да не разполагат с необходимите ресурси и знания по тази тематика.

 

Съдействието на OiRA е свързано с разработването на конкретна програма, в която да се описват конкретни мерки, срокове, отговорници и финансови средства за реализиране на стратегиите, за микро- и малките предприятие. Целта е подобряване на безопасността и здравето, при работа за работниците, в този вид предприятия в цяла Европа.

Особено важно е да се определят приоритетите в краткосрочен (месец до година), средносрочен (2-5 години) и дългосрочен (6-10 години) времеви период.

Цифров израз

Практиката в България е да се използва методът 3F (метод на трите фактора) или т.нар. „Белгийски методика“. Рискът на работното място се изразява, чрез цифров израз:

  • Вероятност за нанасяне на вреда – от 1,0 до 40,0;
  • Продължителност на експозицията на вредния фактор – от 0,5 до 10,0;
  • Тежест на вредата, която би настъпила – от 1,0 до 40,0;

Следващата система представя цифровите стойности на представените по-долу три фактора:

Стойности на Вероятността

  • 0,1 – практически невъзможно да се прояви;
  • 0,2 – едва забележима вероятност;
  • 0,5 – много малка вероятност;
  • 1,0 – малка вероятност, възможно проявление на опасността при определени обстоятелства;
  • 3,0 – ниска вероятност;
  • 6,0 – средна вероятност;
  • 10,0 – висока вероятност;

Стойности на Експозицията

  • 0,5 – твърде ниска експозиция;
  • 1,0 – много ниска експозиция;
  • 2,0 – ниска експозиция;
  • 3,0 – средна експозиция;
  • 6,0 – висока експозиция;
  • 10,0 – непрекъсната експозиция;

Стойността на Тежестта на вредата – преценява се съобразно: вида на обектите, подлежащи на защита (хора, имущество, работна и околна среда, тежестта на възможните наранявания или увреждания на здравето, обхвата на вредата).

  • 1,0 – малки – нараняване без загуби на работоспособност;
  • 3,0 – значителни – нараняване със загуби на работоспособност;
  • 7,0 – сериозни – инвалидност;
  • 15,0 – опасни – един смъртен случай;
  • 40,0 – катастрофални – повече от един смъртни случаи;

Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ

Прилагането на Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ, за качествен метод за оценяване на риска в предприятието, е много добър инструмент, с помощта на който работодателят може бързо, лесно и евтино да направи оценяване на риска в предприятието. В нея са определени минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, като са обхванати следните елементи:

  1. Проектирането и строителството на предприятия – чл. 5 – чл. 10к;
  2. Територията на предприятието – чл. 11 – чл. 15, включително;
  3. Производствени сгради, работни помещения и работни места – чл. 16 – 73, включително;
  4. Работна среда – чл. 74 – 163, включително;
  5. Използване на работното оборудване – чл. 164 – 215, включително;
  6. Организация на трудовата дейност – чл. 216 – 220;
  7. Водоснабдителни и канализационни системи – чл. 221 – 222;
  8. Борба с пожари – чл. 223 – 228;
  9. Санитарно и битово обслужване – чл. 229 – 245, включително;
  10. Осигуряване на лични предпазни средства и специални работни облекла – чл. 246 – 247;
  11. Дейност при аварии – чл. 248 – 251;

Следвайки нормативните изисквания се предполага, че работодателите ще имат една нагледна визия за това как да оценят правилно риска, съпоставяйки г с конкретната обстановка.

Наредбата дава и конкретни изисквания по въпросите, свързани с територията на предприятието, производствените сгради, работни помещения и работни места (подове, стени, тавани и покриви на помещенията, прозорци и капандури, врати и портали, електрически съоръжения и инсталации, пътни маршрути и опасни зони, места за товарене и разтоварване, аварийни пътища и изходи, работни места на открито),  работна среда ( осветление на работните места, производствен микроклимат).

Други методи

Представяме Ви други видове методи за оценяване на риска за здравето и безопасността при работа. В световната практика те са например 40. Изборът се основава на базата на целите и задачите, които предприятието търси.

Следващите методи са някои от най-използваните:

  • Метод Check – list ( контролен списък ) – традиционен метод за качествен анализ на риска. Представлява специфика на опасностите, която е комбинирана с отговор на съответствието с нормативните изисквания за безопасност и здраве при работа.
  • Метод What – if ( какво ще стане, ако…? ) – също се използва за качествен анализ. В него обаче, спецификацията на опасностите е по-подробна, като се посочват характерът и степента на вредите.
  • Анализ на опасността и работоспособността ( HAZOP ) – използва се, за да идентифицира опасностите в едно производствено предприятие и да идентифицира проблемите на експлоатация, които макар и не рискови, могат да изложат на риск способността на предприятието да постига заложената продуктивност.
  • Анализ на видове откази и последици FMEA – FMEA е систематично подреждане в таблица на системата/оборудването на предприятието, вида на евентуалните откази, последиците от всеки вид отказ върху системата/оборудването на предприятието и класифицирането им по критичност. Обикновено FMEA се използва в комбинация с Анализа на дърво на отказите.

Последно ще Ви представим графичните методи за оценяване на риска:

  • Анализ на „Дърво на отказите“ – това е подход „отгоре надолу“ и представлява техника, която се концентрира върху определено аварийно събитие и осигурява метод за определяне на причините за него.
  • Анализ на дървото на събитията – метод за оценка на възможните изходи от определени откази на оборудването или човешки грешки, известни като пораждащи събития.
  • Подходът на „Папийонката“ – състои се от комбинация (графична) на дървото на отказите, дървото на събитията и диаграма на бариерите.
  • Анализ на дейностите и грешките – стратегия за изследване, която идентифицира възможните отклонения при погрешна работа на човека. Този метод се използва като допълнение или на анализа АДО, или HAZOP.
  • Метод на оценка на организацията и управлението на безопасността  - представлява опростена модификация на по-сложен метод, наречен „дърво на рисковете от управленски пропуски“. Разработен е в скандинавските страни през седемдесетте години на двадесети век.

Ако информацията днес Ви е била полезна, продължавайте да следите Блога ни за още интересни статии, които предстои да публикуваме за Вас!