Елементи на водни и отоплителни инсталации
Основните компоненти на водните и отоплителни инсталации са изолационна основа за пода, тръби, източник на топлоподаването, подаващ и събирателен колектор, помпа, регулираща арматура и автоматика.
Дебелината на изолационната основа трябва да е добре преценена в зависимост от помещенията, които се намират отдолу. Ако те не се отопляват или етажът е приземен, изолацията трябва да е по-дебела. Върху нея се полагат гъвкави тръби от полиетилен или най-често полиетилен с алуминиева вложка. Пространството около тях и над тях се запълва със замазка. За разлика от бетона, който се използва като основа, ако няма повърхностно отопление, в този случай замазката се обогатява с пластификатор. Благодарение на него, тя уплътнява добре всяко свободно пространство около тръбите, формирайки общ топлообменник с тях. Пластификаторът е необходим, за да работи добре “екипът” от тръби и замазка, отдавайки максимално възможната топлина към помещението. Логично, по тръбите циркулира топла вода, пренасяйки топлина от източника към отопляваните помещения.
Източници на топлоподаването при водни и отоплителни инсталации
Топлината, която водата пренася в системата, би могла да се произвежда от различни източници. Сред тях приоритетно място заемат т.нар. нискотемпературни източници, например термопомпи или кондензационни котли. С успех могат да се използват и камини, обикновени котли на дърва, въглища или електричество и други. Все пак, най-рационално е водните подови отоплителни системи да се комбинират с нискотемпературен източник, защото тогава системата е най-ефективна.
Главна роля в повърхностните отоплителни системи играе и т.нар. колекторна група, която обхваща подаващ и събирателен колектор. Тя разпределя топлината от източника равномерно във всички стаи. Важна част от колекторната група е помпа, която осигурява постоянното циркулиране на водата в системата. Без нея съществува риск движението на водата да се затрудни от многобройните гънки и обрати по трасето на системата. Ако топлоизточникът не е нискотемпературен, системата следва да е оборудвана и с трипътен вентил, който намалява температурата до оптималната за повърхностно отопление.
Работата на колекторната група е неразривно свързана с т.нар. отоплителен кръг. Най-общо казано, едно отоплявано помещение представлява отделен отоплителен кръг. Известни са и изключения от правилото. Ако, например, отопляваното помещение е по-голямо от 20 квадратни метра, просто е невъзможно да се намери достатъчно дълга тръба, която би могла да обхване целия под. Известно е, че снаждането между две тръби в системи за повърхностно отопление е недопустимо. Следователно, в случай че дневната и кухнята в един апартамент са обединени, според съвременните интериорни тенденции, общото помещение би могло да обхваща няколко отоплителни кръга. Колекторната група разпределя топлината от източника към отделните отоплителни кръгове, а регулатор на дебит пропуска само необходимото количество вода.
Автоматиката на системата определя колко топла вода трябва да пропуснат дебиторегулаторите от колекторната група към съответния отоплителен кръг. При работата си тя разчита на т.нар. стайни термостати, които измерват температурата в помещенията и подават сигнал към колекторната група. Използват се технически решения, разчитащи на различни комуникационни технологии. При традиционните системи връзката между терморегулаторите и колекторната група е кабелна. Предлагат се и решения с радиочестотна комуникация.
