съдържат вътрешно тяло с вентилатор 5, който осигурява движението на въздуха около спираловидно навита тръба и го изтласква навън. По тръбата тече охладителна течност, която по свързващата тръба 2 преминава през стената на сградата и постъпва във външното тяло 3. Неговият компресор увеличава налягането й и според съответния закон от физиката – и нейната температура. Последната се оказва по-висока от външната, което означава отделяне на топлина в околното пространство. За по-ефективно отделяне във външното тяло също има вентилатор. Течността с така намалената температура по тръбата 4 се връща във вътрешното тяло. Където налягането на газа и съответно температурата му намаляват. Именно тази студена течност обуславя охладения въздух от вентилатора в помещението.
Резултатът от това действие на климатика е преместване на част от топлината в помещението навън и съответно охлаждането му. Колкото по-големи са оборотите на компресора, толкова по-бързо се движи течността и охлажда по-добре, т.е. поддържа по-голяма разлика между температурата в помещението и външната.
Аналогичен е другият режим на работа – преместване на топлина отвън към помещението, т.е. действие на климатика като нагревател. Това е едно от големите предимства на инверторни климатици. Спрямо електрическите и всякакви други нагреватели (печки, радиатори) – те не изразходват енергия (електрическа, изгаряне на въглища, дърва или нафта). За да я превръщат в топлина, а само за осигуряване на работата на компресора и вентилаторите.
Разлики между инверторните климатици и обикновенните
Най-важната разлика между обикновените и инверторни климатици е сложният управляващ електронен блок в последните. Той е разположен във външното тяло и идея за структурата му е дадена на фиг. 4. Мрежовото напрежение чрез блока Т се преобразува в постоянно, тъй като електродвигателят на компресора е постояннотоков. Неговите обороти се променят чрез инвертора И, който заедно с вида на електродвигателя определя наименованието DC инверторни климатици или само DC инвертори. Самото управление се осъществява от блока У1 по проводника б. За да се постигне максимално ефективна работа на климатика, т.е. той да има минимална консумация на електроенергия, електродвигателят М се управлява по два различни начина. При значителна разлика (обикновено над 3-4°С) между съществуващата температура в помещението и зададената (която трябва да бъде достигната), блокът И подава на електродвигателя правоъгълни импулси, чрез чиято амплитуда се променят оборотите му. Това е така наречената амплитудноимпулсна модулация, а този режим на работа е известен като РАМ.
Най-често той се използва при първоначалното включване на климатика и позволява бързо изменение на температурата в помещението. Когато тя приближи до зададената (това блокът У1 „разбира“ от сигналите, идващи към него по проводника в) климатикът, за да запази ефективността си. Автоматично сменя вида на импулсите – тяхната амплитуда вече е постоянна, а регулирането на оборотите се осъществява чрез промяна на продължителността им. Това се нарича широчинноимпулсна модулация, а режимът на работа е PWM. Работата в него се характеризира с малки обороти на компресора. Това има допълнителното предимство на по-малък шум от външното тяло на климатика.