Начин на работа на инверторните климатици
На пръв поглед в това обяснение има известна неяснота – електродвигателят при инверторни климатици е постояннотоков, а за да работи, му се подава не постоянно напрежение, а правоъгълни импулси. Обяснението е във факта, че когато импулсите са еднополярни (обуславят протичане на ток от блока И към М само в една посока) и с честота над няколко стотици херца, електродвигателят работи, все едно, че се захранва с постоянно напрежение. Същевременно промяната на амплитудата или продължителността на импулсите е еквивалентна на изменение на напрежението, а оттам – и на оборотите. Този начин на управление (вместо промяна на постоянно напрежение) позволява значително по-проста и надеждна реализация на целия електронен блок.
За осигуряване на описаното действие блокът й съдържа две части, по една за всеки вид импулси. Оттук е наименованието хибридни инверторни климатици или хибридни инвертори. В сравнение с обикновените DC инвертори, които работят само с един вид модулация на импулсите, консумацията на електроенергия е по-малка, а установяването на зададената температура става по-бързо.
Прецизната работа на блока И се гарантира от различни видове сензори във външното тяло, означени на фиг. 4 като блок С1. Техният вид зависи от модела на климатика, но най-често измерват външната температура и количеството топлина, обменяна между двете тела. Тъй като блокът И е електронен, за работата му са необходими постоянни напрежения. Те се осигуряват от блок Т по проводници, означени с а на фиг. 4. Блокът У1 работи с цифрови сигнали (подобно на компютрите). Поради което се използва и наименованието дигитален инвертор (вместо правилното цифров инвертор).
Действието на климатика зависи и от вътрешното му тяло и дистанционното управление. Управляващият блок У2 на това тяло има двупосочна връзка с У1 на външното тяло. Същевременно получава сигнали от сензорите С2, например за температурата в помещението. Управлението на работата на климатика, като задаване на режима на работа (отопление или охлаждане), желаната температура в помещението, скоростта на вентилатора В във вътрешното тяло и други се осъществява чрез дистанционното управление. То получава необходимите данни от клавиатурата К, показва ги на дисплея Д и ги изпраща чрез инфрачервен лъч ИЧ към блока У2 на вътрешното тяло. В крайна сметка на основата на зададената, вътрешната и външната температура, блокът И непрекъснато изчислява и съответно установява най-добрия режим на работа на компресора.
Според някои фирми-производители хибридните инвертори консумират с около 40% по-малко електроенергия от обикновените, докато в част от най-новите модели този процент вече е 50 (два пъти по-малка консумация). Последната новост са супердигиталните инвертори, в които чрез усложняване на блока У1 е осигурена възможност за още по-прецизно регулиране на оборотите на компресора. Това позволява поддържане на температурата в помещението чрез още по-малки негови обороти и съответно допълнително намален разход на електроенергия. Същевременно въртенето е равномерно дори при най-малките обороти, което означава и по-нататъшно намаляване на шума външното тяло на климатика. На пазара продължават да се предлагат АС инверторни климатици, които имат подобно действие. Основната разлика е използването на променливотоков електродвигател в компресора, което налага различно управление от блока И. Той обаче е по-прост. При равни параметри с хибридните климатици те изменят температурата в помещението малко по-бавно и консумират с 15-20% повече електроенергия.