Друг съществен елемент на съвременните климатици е топлообменникът. Във всяко тяло, което е част от един климатик, има топлообменник, в които тече фреон. Той представлява медна тръба с подходящ размер, около която са закрепени алуминиеви ламели, с които се цели увеличаване на повърхността на топлообменника. Това е така, защото, колкото е по-голяма повърхността на топлообменника, толкова повече топлина може да бъде отдадена или отнета. В зависимост къде се намира, в повечето климатици, които се използват за домашна или офис употреба, той отдава директно топлината на въздуха в стаята, чрез перка, която засмуква въздух от стаята. Този въздух преминава през ламелите на топлообменника, които са загрени от движещия се фреон. При това си преминаване, въздухът се загрява и след това бива върнат отново в стаята.
ефективност на климатика

Климатиците и тяхната ефективност

Всичко, което описахме до тук, е задължителен компонент на един климатик, за да може той да работи качествено - взема топлината отвън и я премества вътре в стаята. Но тук изникват редица въпроси  - например, ако машината е достатъчно мощна, вътре в стаята би  станало прекалено топло - теоретично до температурата, на която кондензира фреона, (за повечето климатици това е между 45-60 градуса). Освен това не трябва да се забравя, че климатикът може и да е  много високоефективна машина -  все пак нейната ефективност зависи директно от споменатите няколко параметри -температура на изпарение, фреонът във външното тяло и температурата на кондензация на фреона във вътрешното тяло

Тази ефективност се изразява във това, че ако климатикът консумира 1kW от електрическата мрежа, той би могъл да отдаде на стаята 3,4 или 5kW топлинна мощност.

максимална ефективност на климатика

За да може климатика да бъде контролиран (да поддържа съответна температура в стаята, както и да работи ефективно).  Във всеки съвременен климатик има микропроцесорно управление, което непрекъснато следи работата му и предприема съответни коригиращи действия. Необходимата информация за тези действия, той взема от известен брой датчици, които се намират, както във вътрешното така и във външното тяло. Например във вътршното тяло има датчик, който измерва температурата във стаята и датчик който следи температурата на питата, на базата на тези датчик се следи дали не е достигната желаната температура или пък дали не трябва да се увеличи необходимата мощност при инверторните климатици.

От друга страна обикновено перките който задвижват въздуха са с променливи обороти, което дава възможност да се контролира отдадената мощност. Колкото по -висок е дебита на въздуха, толкова е по-висока мощността, която отдава климатикът и обратно. Дебитът обикновено е потребителска настройка, но може да бъде контролиран автоматично от микропроцесора за прецизна работа на климатика.

Друга много важна особенност при отоплението през зимата с климатик е следната: тъй както във въздуха има водни пари, при минусови температури, при 10 градуса разлика винаги се получава влага и по външното тяло на климатика, и по външното тяло на вашия климатик, ще кондензират малки капчици вода, които след това ще замръзнат. Тази скреж по тялото на един климатик влошава силно топлообмена, поради което се налага неговото отстраняване. Във всички климатици има вградена система за саморазмразяване. В този случай външното тяло се подгрява с топъл фреон и леда бива премахнат. Този процес отново се контролира от микропроцесора на климатика и е автомачен.