Трудова злополука – застраховка

Понятието „трудова злополука“ представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт – чл. 55, ал. 1 Кодексът за социално осигуряване (КСО).

За да извърши своевременно и бързо своите задължения, ръководството на съответната компания, е задължено много добре да се запознае с етапите по деклариране, разследване и установяване на трудова злополука по горепосочения член.

На задължително застраховане НЕ подлежат работниците и служителите, които са застраховани на друго основание за риска „злополука“, включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и служителите от Министерството на вътрешните работи. Застраховането на риска „трудова злополука“ се извършва по реда на Кодекса за застраховането. Стъпките са следните:

Подписване на договор за задължителна застраховка

Подписва се договор за задължителна застраховка между работодателя и застрахователя или упълномощено от него лице, който не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от 1 месец.

Определяне на работниците/служителите

Определянето на работниците/служителите, които подлежат на задължителна застраховка, става с писмена заповед от работодателя. Преди това, обаче, той е задължен да направи консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Всички действия се удостоверяват с протокол.

Застраховката покрива следните рискове:

·         Смърт;

·         Трайно намалена работоспособност;

·         Временна неработоспособност;

Определяне на застрахователната сума

Съгласно чл. 8 от наредбата, застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници/ служители, към момента на сключване на застраховката. Правилото е, че тя не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник/служител.

Как се изплаща застрахователното обезщетение

Застрахователното обезщетение е сумата, която работодателят изплаща на застрахования, в следствие на настъпване на риска – трудова злополука. Заплаща се, както следва:

·         При смърт, поради трудова злополука – изплаща се размер на застрахователната сума, определен при сключване на застрахователния договор.

·         При трайно намалена работоспособност – обезщетението е процент от застрахователната сума, равен на процента, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.

·         При временна неработоспособност – изплаща се процент от месечната брутна работна заплата на работника/служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:

-          над 10 до 30 календарни дни – 3 на сто;

-          над 30 до 60 календарни дни – 5 на сто;

-          над 60 до 120 календарни дни – 7 на сто;

-          над 121 календарни дни – 10 на сто;

Съобщаване и проучване на професионалните болести

Общопрактикуващите лекари и лекарите по дентална медицина, при съмнение за професионална болест, което се прави на базата на параклинични методи и консултации със специалисти по съответната област, изпращат т.нар. „бързо известие“ до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, по постоянен адрес на лицето и до осигурителя. Срокът е до 5 работни дни от поставянето на клиничната диагноза.

Когато има съмнение, че заболяването е причинено при предишен/и работодател/и, бързо известие се изпраща до всеки един от тях. Ако при едно лице се установят едновременно две или повече професионални болести, те се съобщават поотделно с бързи известия. Всяка една от тях се проучва, като инфекциозните и паразитните заболявания се съобщават отново с бързи известия като професионални, но и като заразни.

При настъпване на смърт, ако при аутопсията се установят данни за заболяване, включено в списъка на професионалните болести, бързото известие се изпраща от лекаря патоанатом.

Регистрация на професионалната болест

След като бъде получено бързото известие, в срок от 3 дни, ТП на НОИ открива досие за съответната професионална болест, а ръководителят на ТП на НОИ издава заповед, с която да бъде проучен конкретният случай. Пострадалият и осигурителят имат право да се запознаят с досието. Срокът им на съхранение е 5 г. в ТП на НОИ, след което се предават в Държавния архив.

Не се открива досие и не се извършват проучвания за болестта ако:

-          Конкретното лице не е било осигурявано за риска „професионална болест“ по смисъла на КСО.

-          Съобщаването не е съобразено с реда, който се изисква по закон.

-          Бързото известие не съдържа предвидената в образеца информация.

Проучване на професионалната болест

Проучването има за цел да установи пътят, по който се е развило конкретното заболяване – факторите на работната среда, работен процес, както и всичко необходимо за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяването.

Съставя се комисия, в която участват представител на НОИ, специалист по трудова медицина, представител на дирекция „Инспекция по труда“, представител на осигурителя, представител на работниците и служителите от комитета или групата по условия на труд.

Осигурителите са длъжни да предоставят на комисията в срок до 30 дни всички документи, свързани с условията на труд и здравословното състояние на конкретното лице. Изискват се още - производствената характеристика, здравно досие, оценка на риска и становище от службата по трудова медицина, протоколи от лабораторни измервания и др. Проучването завършва с протокол, като в заключителната му част комисията обобщава резултатите от направените анализи. След като се запознаят с протокола, заболялото лице, негов наследник или представител, представител на синдиката или всички лица, запознати с него, имат правото в срок от 3 дни да направят писмено възражение, което се прилага към протокола. ТП на НОИ го изпраща на Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ), която образува медицинското досие и в срок от 3 дни го изпраща на ТЕЛК.

Потвърждаване и регистриране на професионалните болести

ТЕЛК и НЕЛК потвърждават или отхвърлят професионалния характер на болестта и се произнасят по всички въпроси на експертизата, съобразно реда на Наредбата за медицинската експертиза и Списъка на професионалните болести. Срокът на експертното решение, по потвърждаване на професионалната болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства.

При преосвидетелстване ТЕЛК и НЕЛК могат:

-          Да потвърдят или да вземат ново решение, относно характера на болестта;

-          Да признаят причинна връзка за късни последици и усложнения, обусловени от признатата професионална болест;

-          Да установят пълно излекуване на професионалната болест;

Членовете на ТЕЛК, които имат друго мнение, във връзка с решението, се подписват с особено мнение, което представят писмено на комисията в срок от 3 дни. Следващата стъпка е да бъдат изпратени към НЕЛК.

Обжалване на професионалните болест

Решенията на ТЕЛК и НЕЛК могат да се обжалват от заинтересованите лица по реда и в сроковете по чл. 112 от Закона за здравето. Ако има настъпила смърт, поради трудова злополука, редът за обжалване е същият. Националната експертна лекарска комисия се произнася по жалбите и по особените мнения в срок от 45 дни от постъпването им. Извършва се клиничен преглед на лицето и се обсъжда цялата документация. Тя може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да го върне за ново освидетелстване на лицето, с указания за допуснати грешки. Може също така да го отмени и да вземе решение по същество.

Регистрация и отчитане на професионалните болести

Информационната система за професионалните болести се създава и поддържа от НОИ, който предоставя при поискване информация на осигурителя или на други заинтересовани лица.

Здравни и социални последици

По данни на Международната организация на труда, от трудови злополуки и професионални болести ежедневно по света умират на пет хиляди работещи. Също така всяка година се регистрират над сто и шестдесет милиона трудови злополуки и професионални заболявания.

По отношение на социалните последици, решението е в добрите условия на труд. Те предразполагат работещия към висока мотивираност и удовлетвореност от извършваната работа. Това е начинът процесите в предприятието да вървят и икономическите резултати да растат. Създава се сигурност.

Важно е, също така, да бъде изградена висока фирмена и лична професионална култура на работещите по отношение на безопасността на труд.

Идеята е такава – колкото повече се вложи в реализирането на качествени условия на труд, толкова повече бъдещи разходи ще бъдат спестени. Например:

-          Загуби от непроизведена продукция;

-          Разходи за възстановяване на повредени машини и др.;

-          Загуби по съдебни дела;

-          Разходи за лечение;

-          Разходи за социално подпомагане;

-          Разходи за компенсации при трудоустрояване и т.н.

Продължавайте да следите Блога ни, за да се информирате за всичко онова, което Ви интересува!