Елементи на системата и способи за регулиране температурата на флуида
Водните и отоплителни инсталации се използват като основен или допълнителен източник на топлина, основно в жилищни сгради. Инсталацията му превръща пода на помещенията в огромен, нискотемпературен отоплителен уред, формиран от мащабната отоплителна повърхност. Излъчваната от уреда топлина се предава на намиращия се в близост до повърхността въздух. И за разлика от котела или радиатора, поради голямата площ на отоплителния уред, едновременно се загрява много голям обем въздух. В това се състои и основната идея на подовото отопление – да осигурява комфорт, като затопля голям обем въздух до не много висока температура.
Именно температурата на водата, циркулираща в тръбите, е приблизително 40 – 42 градуса по Целзий. Тя успява да затопли пода до около 30 градуса, което на практика означава температура на въздуха в помещението между 18 и 22 градуса. И то при сравнително благоприятни зимни температури навън.
Видове способи за полагане на тръбите при водни и отоплителни инсталации
Ходът на гъвкавите тръби при водни и отоплителни инсталации върху изолационната основа се осигурява по различни начини. Съществуват четири способа за формиране рисунъка на гъвкавите тръби. Единият се състои в използване на релефна плоча. В този случай гъвкавата тръба се “вие” върху плочата, лежейки между отделните издатини. Специалисти определят решението като лесно, удобно и бързо.
Традиционно, тръбите при водни и отоплителни инсталации се монтират върху основата чрез скоби. В този случай изолационният слой е гладък, свързването на тръбите върху слоя е по-сложно, но сигурността на решението е не по-малка от тази, характерна за релефната плоча. Сред възможностите за избор е и т.нар. релсова система. При нея полагането на тръбите за повърхностно отопление е максимално улеснено. Благодарение на конструкцията й, гъвкавите тръби просто се залепват върху изолационната основа. Четвъртата възможност се базира на т.нар. система за сухо строителство. Тя се различава сериозно от останалите три подхода по това, че при нея отсъства вече споменатата замазка. Изолационната плоча е с каналчета, в които се монтират тръбите. Вместо замазка, обаче, върху тях се поставят ламели, които увеличават топлоотдаващата площ.
Върху замазката или ламелите потребителят може да оформи подовото пространство според вижданията си, като не забравя, че дървото не е добър вариант, тъй като е изолатор и ще спира топлината от пода или стените. Необходимо е напълнената с вода система да не работи около 20 дни след полагане на тръбите, за да се осигури необходимото време циментът да засъхне добре, освен ако системата при водни и отоплителни инсталации не е от типа сухо строителство. След описания период, специалистите препоръчват т.нар. темпериране на системата или първоначалното й пускане в действие. Три дни температурата на циркулиращия в нея топлоносител не трябва да превишава от 20 – 25 градуса по Целзий, а след това в продължение на няколко дни трябва да функционира под пълна мощност.